Friday, 15 February 2013

Първият учебен ден в Саутхемптън

Днес беше ден за почистване на килийката ми ( така наричам стаичката си в общежитието понеже е голяма два на два метра ). Докато усърдно си подреждах книгите и тетрадките се натъкнах на стария си( забележете!!) розов тефтер (обожавам розовото, трябва да ми видите стаята), в който обикновено записвах всичко-впечатления, записки от училище, там даже си бях и записала цялата английска граматика. Докато прелиствах, вече пожълтелите страници, погледът ми попадна на едно голямо заглавие: "Първият учебен ден в Саутхемптън 20.09.2010" подчертано отдолу с ...розов химикал( сигурно това ми е привлякло погледа). Лелелеле, само като го прочетох и спомени, и картини изплуваха в съзнанието ми!!! Сякаш беше вчера-седях сама на една пейка в парка, който се намира близо до университета, и плачех, а защо плачех се питате може би???Плачех защото съм патка... и защото бях сама в Англия!!( да кажеш, че съм единствената, която е дошла сама-добре, нека да си плача, ама имаше сигурно стотици студенти, които бяха в същото положение като мен...) Сами си правете извода!! Та под това заглавие бях надраскала няколко сополиви страници с излияния и понеже съм патка ще ги публикувам,а пък вие ако искате ги четете...:)))

"Когато пристигнах в Саутхемптън бях изключително развълнувана от предстоящата ми среща с новите ми състуденти, но 24 часа по-късно вече не издържах да им слушам глупавият английски акцент. Повтаря се същата история отпреди 3 години (тогава учех в Пловдив и първият ми учебен ден мина по същия начин)- сама, неговореща с никого и отчаяна!!!Мдаааа, определено англичаните са от друга порода, не като Хамериканците-усмихват ти се, правят си "джоук", но въпреки това не ги чувстваш по-близки, остават си същите студени (и затворени към чужденците) тъпанари...(поне засега).

А който пита вчера ги харесвах, мислех ги за по-добри от Хамериканците, но уви!! Определено са по-интелигентни и може би донякъде по-сдържани, но това е само до едно време-докато са все още трезви иначе надрънкат ли се не можеш ги различиш кой американец,кой англичанин-същите прасета!!! Незнам доколко са верни тези мои наблюдения, защото ако трябва да избирам между това дали да стана като тях-прасе,когато съм пияна и студена като камък, недопускаща близост, когато съм трезва. Или да им кажа: "Фак ю"(и да им покажа международният знак за неподчинение, както казва една моя близка приятелка) и просто да продължа да се размотавам сама и да водя безкрайни "интересни"разговори сама със себе си. Кое да избера!?!??!!? Имам два чойса ама нито единия, нито другия ми е по сърце, мамка му! Знам, че в живота няма безплатен обяд и, за да постигнеш нещо трябва да жертваш друго. Знам, че и когато искаш нещо трябва да се бориш, понякога дори със зъби и нокти и накрая се питаш: "Заслужава ли си всичко това!?!?" Да, да!! Заслужава си всяка капка пот, всяко опъване на нервите, всяко свиване на сърцето от притеснение дали ще успееш или ще се провалиш! Заслужава си и още как!! Защото удовлетворението и насладата от постигането на заветната мечта е несравнимо! Значи изводът от всичко това е, че ТРЯБВА и ЩЕ търпя, защото знам, че птичката един път каца на рамото ти и изборът дали ще я оставиш да излети или ще я задържиш е изцяло в твоите ръце.

Имам толкова много въпроси, но няма на кого да ги задам...все си мисля, че няма да остана в Сотън( така казват на Саутхемптън накратко), все нещо ще стане или, пък че няма да се справя и ще ме изключат и тогава край с мечтите ми!!! А нямам ли мечти, животът ми просто ще се превърне в едно съществуване...Дали ще успея?? Единият от преподавателите ми- Анди, каза че  трябва да имаш "хай ленгуйч скилс", а аз нямам! От това се притеснявам най-много, да не би да ми каже: "Тука не ти е мястото, връщай се в мизерията ( наречена България) да пишеш на своя си език като ти е по-лесно!" Ужас!!! И какво ще правя тогава!?!?!? Да се омъжвам не желая, най-много да стана една мижава сервитьорка в "Холивуд"(едно кафе, където ходи казанлъшкият "хайлайф") (нищо лично)... и това ще бъде животът ми?!?! Не искам!!! 

А журналистиката само колко врати ще ми отвори!!Всеки от преподавателите ми (някои от тях са все още практикуващи журналисти) е работил минимум в три държави, което не просто е чудесно, а направо супер, хипер, мега страхотно, невероятно,  фантастично! Да обикаляш света, да се срещаш с нови и ТОПЛИ хора, да опознаваш нови култури, обичаи и светове!! Това е което искам и аз! Но дали ще го постигна е вече друг въпрос, както вече казах по-горе, съдбата на всеки човек е в собствените му ръце и затова трябва да се стягам и да се захващам здраво да уча, че иначе ще има бай бай Англия и здрасти мизерно съществуване в България...:(("









ей на тази пейка си кукувах:((











вчера тука играха Манчестър със Саутхемптън (видях Бербо, много грозен):PPP




вращам се от Азда (хранителен магазин в Англия)...и нали няма кой да ми носи торбите си откраднах количката:))










Post a Comment