Sunday, 16 June 2013

Размисли и страсти... Обречени ли са вестниците на изчезване?


    Аз обичам да карам колело. Обичат и други. Ако искам мога да карам в града или извън, по междуселските пътища, а мога и по пътеки в гората или в планината. Съществуват и състезания с колелета. В някои държави, като Дания и Холандия, придвижването с колело е масово и популярно. Другаде, като в Индия, Бангладеш или Тайланд, има велотаксита (рикши).



    Когато бях малка обичах да чета много книги. Те ме караха да мечтая и да си въобразявам прочетеното, да добавям в представите си моето усещане и схващане за ситуацията или за външния вид на героите им. Това е нещо подобно на усещането, когато слушаш хубава песен на чужд и неразбираем за теб език и изведнъж някак започваш да усещаш нещо свое лично, дори да си представяш и картини. В детството ми имах също възможността да разглеждам и чета много и различни списания и вестници. Те бяха част от моя свят и си мислех, че така ще бъде винаги.
    Понастоящем хубавите списания са скъпи за мен, докато вестниците са достъпни, но с много реклама и обяви. Каквито и да бъдат обаче те, все по-малко млади хора четат книги и печатни издания, дори и аз самата. И разбира се, причината е в Глобалната Мрежа, а по-точно в Научно-техническата революция, “върлуваща свирепо” и неудържимо навън. Дори невероятният успех на книгата-феномен “Хари Потър” не може да спре възхода на електронните средства за информация и комуникация.
    Началото на 3-тото хилядолетие започна с небивало разпространение на персоналните компютри, мобилните телефони и на Глобалната Мрежа, която обхвана всички слоеве на населението. Огромни вълни “цунами” днес ни заливат от екраните на електронните устройства и ние можем да видим в реално време не само новините по света, но и да “прехвръкнем” до самите места на събитията на мига, да ги погледнем отгоре или отстрани, да “усетим” сами ставащото. Благодарение на Мрежата можем да поръчваме и купуваме буквално всичко по електронен път – от самолетни билети до пица за вечеря в къщи. Дори започнаха да “издават” вестници само във Виртуалното пространство. И някак си на фона на ставащото нормалните Вестниците сякаш взеха да изчезват... Докато не видяхме агресивния им отговор.
    Лятото на 2011-та, в Лондон и в други градове на UK бе започната една интересна психологическа “атака” върху потребителите на печатна информация. В станциите на Метрото и по железопътните гари започна безплатното разпространение на вестници. Сутрин това бе “Metro”, а надвечер – “Evening Times”. Беше ми забавно да наблюдавам това събитие. Хората масово вземаха вестниците, преглеждаха ги, някои после ги оставяха във вагоните и други ги вземаха след тях – да се занимават по време на пътуването си. 




    Да, младежта днес живее в Мрежата. Прието е да се мисли, че щом младото поколение е увлечено масово в дадено нововъведение или процес, то това е бъдещето и това е, което идва. Но нека си спомним масовото Хипи движение сред младежта в Америка, през 60-те години на 20-я век. И както знаем, Америка е тази, която задава тон в поведението и живота, както на всички народи и общества от Европейската Цивилизация, така и на цялата планета. Какво стана, всъщност, накрая? Къде са тези хипита в настоящето? Къде се дянаха? Просто ги няма. Промениха се и станаха нормални хора, превърнаха се в нормални бащи и майки, дядовци и баби. Те са днес служещи, работници или бизнесмени, част от нормалното общество. А бунтът на “Децата на Цветята” просто остана в Миналото като спомен.
    Всъщност Реалният живот и реалните неща в него винаги имат повече от едно измерение. Не е като при едноизмерния свят на екрана на електронното устройство и във Виртуалния свят на електронните игри и програми. Реалният вестник можеш да го пипнеш, да го помиришеш дори, да го сгънеш и да се вардиш от мухите в горещ ден, да седнеш върху него на пейка в парка, ако ти е студено или да запалиш с него огън в гората при нужда. Понякога си мисля, че има дори нещо романтично да излезеш сутрин рано в събота или неделя, сам или с приятели, да си купиш вестник и да седнеш в някое кафене, за да почетеш, а после да продължиш в къщи в креслото... Сякаш някакво вълшебство има в този обичай, някаква негова собствена топлина или излъчване.
    Ние смятаме, че щом животът ни се развива добре и прогресираме, значи всички остаряли оръдия (инструменти) или навици остават в миналото и продължаваме напред с новите изобретения и придобивки. Старите технологии постепенно “измират” и това е нещо естествено. Съществуват обаче и случаи, когато на пръв поглед обречени такива претърпяват възраждане. И това, което ни изглежда в даден момент като нещо назадничево и несъвременно, може да ни “споходи” пак. През 70-те години, с развитието на телевизията и радиокасетофоните, някои предричаха изчезването на радиопредаванията и радиостанциите. После дойдоха видеото и компютрите и като че ли предсказанието се сбъдваше. Но някак си неусетно радиостанциите отново се върнаха сред нас, най-вече при пътуванията ни с кола и слушанетио на музика. Дейности, които днес ни “отнемат” все повече и повече време и които допринесоха за ренесанса на радиото, дори и да не е във вида отпреди 50-60 години.
    А къде е гаранцията, че животът ни занапред ще бъде все така безоблачен? Какво би станало, ако един прекрасен ден нашият тъй бляскав свят претърпи тотален крах? Ако спре електричеството, без което съвременният свят е немислим? Как бихме добивали тогава сведения от Мрежата, когато Самата Мрежа няма да съществува или ще бъде на много по-ниско ниво? Как ще получаваме сведения за ставащото около нас и с другите?
    Един интересен американски филм ме накара преди известно време да се замисля за това. Създаден в края на 20-тото столетие, “Денят на Независимостта” е фантастичен филм за нападение от Извънземна Цивилизация срещу Човечеството. Битката между Нас и Тях бе показана във филма като война на унищожение – или Ние или Те! Малко след започването на Вражеското нападение, водачите на Човечеството установяват, че връзките помежду ни са прекъснати, поради унищожаването на “нашите очи” в съвременността – спътниците на околоземна орбита. И тогава дойде мигът на едно значително по-старо изобретение за връзка – телеграфните линии и Морзовата азбука. Те спасиха положението и връзките между отделните човешки общности бяха възстановени отново, което спомогна за Нашата победа.
...
    Преди около две години хвърчах с въртолет над океана - над Атлантик Сити в Америка. Беше чудесно преживяване, помня и днес как се носехме над разбиващите се в брега вълни, а залезът бе фантастичен. Толкова пъти съм гледала подобни гледки във филми, а сега самата аз бях участник – невероятно!
    Но ако искам да се добера бързо до по-далечна цел, град или страна, ще се кача на самолет. Със самолет ние можем да достигнем сравнително лесно и най-отдалечените точки на земното кълбо, такива като Антарктида или Великденския остров. А въртолетите ги използваме, както за зрелищни полети, така и за транспорт, пренасяне на товари, за военни цели, за гасене на пожари или за медицински нужди. Съществуват още много други различни начини за хвърчене – дирижабли, балони с нагорещен въздух, делтапланери с и без двигатели, безмоторни самолети, с парашути или парапланери. В Космоса пък хвърчим с ракетни кораби. А какво ли ще бъде занапред?
    Какво да кажем също за хобита и спортове като конната езда или стрелбата с лък. И двете са отглас от Миналото ни, но ги има! Или пък за факта, че всички големи кораби плават с двигатели с вътрешно горене, но в моретата и океаните на планетата ни плават още и милиони яхти, задвижвани с платна от вятъра, както някога.
    Нека се запитаме сега: “Закакво ми е да карам колело, когато мога да се придвижвам доста по-бързо с кола или с мотор? Или да хвърчим с делтаплан и да се занимаваме със занятия, присъщи на предците ни, на пръв поглед неспособстващи сякаш за успеха ни в настоящето? Какво е това във Нас, което ни кара да вършим дейности или да запазваме технологии от Миналото, далеч по-неефективни в сравнение с новите?”
    Отговорите са ясни за всеки нормален човек: Това са разнообразните ни нужди и потребности в живота и различните цели, които си поставяме. Най-общо казано: Причините се коренят в Нашата Човешка природа, която ни кара да търсим и да намираме допълнително най-разнообразни начини за умствени и физически занимания, упражнения, игри и др., освен нужните за оцеляването ни. Ние сме невероятно многовариантни и изврътливи и това е една от причините да бъдем най-успешният вид на планетата.
         Бъдещето ще покаже кой ще оцелее и кой ще изчезне. За мен Newspapers ще имат своето място сред нас. Възможно е те да преживеят подобен на радистанциите ренесанс или пък да се окажат в ситуация като язденето на коне или стрелбата с лък. А е възможно да се случи с тях и нещо подобно на историята с екопродуктите или пък ГМО (генномодифицираните храни). Ние все още не знаем доколко голяма е вредата от постоянното ни облъчване с микровълни от мобилните телефони, компютри, I-Pods и всякакви други електронни устройства. И каква е цената, която ще платим за придобивките си нататък. Дали няма да плащаме в бъдеще за екологично “чиста” печатна информация доста по-скъпо, отколкото за масовата такава, разпространявана по Световната Мрежа? Или пък Вестниците да бъдат като някакъв скъп за сърцето ни отглас от Нашето Минало.
    Бъдещето е пред нас и в нас. Но Ние също така искаме и да помним, да докосваме и дори да се “потапяме” в Миналото си понякога, нали?

Post a Comment