Friday 7 June 2013

Да учиш в чужбина: нещастие или шансът на живота ти?

Помолих мои приятели, също учащи в Англия и чужбина, да споделят техния опит като чуждестранни студенти. И всеки месец ще публикувам техните истории в моя блог. Една от първите писали за живота си в Англия е моята, вече бивша, съквартирантка Андреа, която е от Румъния и тази година завърши "връзки с обществеността" или по-известно като PR. Ето и нейната история...

Андреа Добрила
PR and communication student


Няколко месеца преди завършване на средното си образование започнах да се чудя дали учейки журналистика в родната ми страна, Румъния, всъщност ще ми помогне да се реализирам в сферата на  PR-а и комуникацийте.

С висок процент да се проваля и да не успея да се развия като професионалист в насоката, която искам, аз взех решението да продължа образованието си в Обединеното Кралство. В продължение на седмици, идеята да напусна майчиното огнище и да поема по пътя към живота, в чужда за мен страна, все повече започна да нараства.

В един момент, месеците си минаха и аз се озовах, седейки до баща си в самолета, подготвяйки се да излетя от международното летище Baneasa в Букурещ. Дестинация?! - Саутхемптън, Англия. Няколко часа по-късно вече бяхме в града, който щеше да  бъде мой дом в близките три години. След като баща ми ме настани в студентското общежитие и се увери, че всичко е наред, той се върна обратно в Румъния. В този момент почуствах, че не искам нищо друго на този свят, освен да се върна обратно вкъщи с баща ми, за да бъда с приятелите и семейството си. Но вместо това трябваше да стисна зъби, да изправя глава и да се приготвя за битка срещу този така непознат и страшен град.





Сега се радвам, че не си тръгнах. Като човек, който трудно се адаптира към нова среда и хора, аз удивително добре си паснах със заобикалящата ме английска обстановка. След три трудни месеца аз преоткрих, че учейки и живеейки в чужда страна не е никак зле. Срещнах и опознах хора от различни социални среди и държави, различни етноси с други виждания и разбирания за живота. Те ме научеха да гледам с други очи на ставащото около мен. Живеейки и борейки се сама аз се научих да се справям с проблеми, които преди ми се струваха като непреодолими. Израстнах като човек и личност. Научих се да слушам другите и да не се инатя толкова. Особено добри постижения имам в това да бъда точна на срещи и да спазвам крайни срокове (винаги ми е бил голям проблем да бъда готова на време). Всеки един от тези хора, които срещнах, си имат своя собствена история, която да споделят или житейски урок, който да преподадат. Аз се считам за голяма късметлийка,че имах възможността да бъде сред тези великолепни човеци. Дойдох в тази страна с цел, да се уча от най-добрите и да подобря шансовете си за намиране на мечтаната работа. Освен всичко, което получих имам и бонус - истински приятели, на които мога да разчитам в нужда.



Поглеждайки назад във времето до момента на пристигането ми в Саутхемптън ме кара да осъзная, че развих много качества и умения, които,може би, ако бях останала в родната страна, нямаше да мога да развия до такава голяма степен. Порастването e добре. Да станеш зрял човек е добре. Опознаването на непознатото в моя живот може би беше най-трудното, но и най-доброто нещо, което съм правила досега. Сега осъзнавам, че да учиш в една култура, много по-различна от моята, ме научи да бъда практична и гъвкава на работното място, с възможност за извършване на работа с реални клиенти.

Нийл Доналд Уолш е казал: "Животът започва в края на зоната ти на комфорт".
Не чакайте за подходящия момент, за да направите нещо, защото той може никога да не дойде. Не чакайте мечтите ви да се сбъднат от само себе си. Действайте и се борете за постигането на целите си. Не забравяйте, че времето не чака никого. В края на краищата, един път се живее!

Ако искате да научите повече за Андреа като личност може да прочетете нейния блог тук : http://theprconfessions.wordpress.com/.

No comments: