Friday 24 May 2013

Американско лято Част 6

Срещата с госпожата беше в една обществена пералня, не ме питайте защо, тя определи мястото. Жената видимо беше на около 65-68 години, около метър и петдесет висока, с дълга, пепеляворуса коса, която очевидно не беше нейната. Годините явно не бяха пречка за нея що се отнасяше за видът й. Точно копие на нашите чалгазвезди, само че в доста по-стар вариант. Нашите приятели ни бяха казали, че е голяма комарджийка. Тя и нейния "приятел" (афроамериканец на около 30-тина години, който й бил любовник) били от редовните клиенти, които посещавали казината в Атлантик сити. Но преди няколко седмици ги били хванали в едно от най-големите казина в града- Тадж Махал, да мамят. Прекарали една нощ в ареста и на другия ден ги пуснали. Разминали се само с това, понеже сумата не била голяма, и със забрана повече да не стъпват на територията на казиното и хотела, който също бил към него. Условията й бяха да не правим никакви партита и да не каним приятели.

Посрещане на Джулай морнинга


В очакване на изгрева

Първоначално ни даде стая на вторият етаж, в която нямаше абсолютно нищо и щеше да се наложи да си купуваме надуваеми дюшеци, но в крайна сметка реши да ни премести в друга стая, близо до нейната, в която преди това живееха четирима турци. Стайчката не беше голяма като предната, но беше обзаведена, имаше отделна входна врата и собствена баня и тоалетна (в предната стая трябваше да ги делим с още няколко човека). Беше идеална за мен и сестра ми. До нас беше стаята на хазяйката, която всъщност беше килер/склад. Жената сигурно беше доста "закъсала" за пари, щом не можеше да си позволи да има нормална стая в собствената си къща. Или това май се наричаше алчност?

Почти месец и половина нямахме никакви проблеми с щурата азиатка, за разлика от другите наематели, с които се караше непрекъснато и евентуално гонеше ако не се разберат накрая. Най-честите кавги бяха заради пари понеже тя обичаше да "забравя" кой кога си е плащал наема и накрая така ставаше, че някой трябваше да плащат два пъти за един месец. Мисля, че ние й бяхме любимки, защото нас никога не ни закачаше за каквото и да било допреди една случка, за която ще ви разкажа сега.

Една вечер се приготвяхме със сестра ми да излизаме и тя реши да излеза с новата си чанта, която я беше купила преди няколко дена. Беше си я сложила в куфара, защото искаше да си я носи, когато се прибере в България, но тази вечер реши да я вземе, защото й ходеше на роклята.    Странно, но чантата не беше в куфара. Не беше никъде другаде в стаята, нито в чекмеджетата, нито в гърдероба, а повярвайте ми нямаше много опции къде може да се е дянала. За всеки случай проверих в моя куфар да не би да съм я взела по някаква случайност. За моя изненада обаче не само, че чантата не беше там ами и всички подаръци, който бях купила за близките си и всички ценни неща, които имах бяха изчезнали! Слава богу, че поне паспортите не бяха взети. Не бяхме забелязали да е било влизано още повече с взлом, още повече пък, че в къщата нон стоп имаше хора и ако някой непознат се е опитал да влезе със сигурност е щял да бъде забелязан от някого. Да не говорим, че къщата се намира на централно място и непрекъснато има движение денем и нощем. Затова стигнахме до извода, че е бил някой вътрешен. Другите наематели живееха по-другите етажи, работеха почти по цял ден и беше по-трудно да разберат  кога сме си вкъщи и кога не. Подозренията ни паднаха върху хазяйката. Деляхме една стена и не беше трудно за нея да разбере кога ни няма, плюс това, тя имаше резервен ключ за нашата стая. Нашите подозрения още повече се засилиха, когато й съобщихме, че някой е влизал в стаята и имаме изчезнали неща. Тя не изглеждаше никак изненадана от това, дори не си направи и труда да се престори на такава. Единственото нещо, което каза беше, че ние сме си виновни понеже сме си водели приятели вкъщи. Луда бабичка! Че нали през цялото време сме заедно, а дори и да успеят някакси да ги вземат това са много неща и със сигурност щяхме да ги видим. Оттогава държанието й към нас се промени към отрицателно. Слава богу, че имахме само още около седмица до датата на полета ни за България.

Бахамите



Последният ми работен ден в парка завърши с въздушна разходка с въртолет. На другия ден, когато щях да летя за вкъщи, беше и рожденият ми ден затова пилотът на хеликоптера, когото беше и мой приятел, ми направи предварителен подарък-нощна разходка над Атлантик сити. Сестра ми, за жалост я изпусна, но други две мои приятелки се възползваха от офертата и се присъединиха към забавлението. Полетът беше дълъг, около четиридесет минути, и обхващаще цялото крайбрежие и навътре към сушата. Вътре в хеликоптера беше много шумно и въпреки
че аз и пилотът имахме слушалки и се предполагаше, че можем да говорим и да се чуваме един друг. Но шума от перките на машината беше толкова силен, че дори и с цяло гърло да виках пак  нямаше никакъв шанс да се чуем помежду си. Затова оставихме говоренето за после и се насладихме безмълвно на гледката, която се откриваше под нас.

No comments: